Ключови думи: Лазарка Лазар, картина, маслена, боя, момиче, девойка, народна, носия, нарисувана, картичка, народна, доброджанска, носия, българска, традиция
Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос.
Лазаруването е общобългарски обичай, известен в цялата българска етническа територия, както и сред компактните маси на български заселници в чужбина - главно в Украйна и Румъния.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада вс (още ...)яка година на различна дата, но винаги в събота.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
Цветница е неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим.
В нощта преди празника клончета от върба се осветяват в църквата и сутринта се раздават на вярващите. Носят се в дома и се свива венец, който се закачва на вратата против зло и болести. Този венец се изгаря едва след година.
В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро.
Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета.
(скрий)