На първи септември се празнува началото на църковната Нова година и преподобни Симеон Стълпник, отшелник, живял през ІV век след Христа. Народът го почитал като покровител на земеделието и селския живот.
В българската празнична традиция този ден е свързан с началото на есенната сеитба. Житото за посев е пречистено, в него са стрити зърната от "брадата" — последната китка класове, които се огъват на нивата и се изскубват с корен, като се полива с вино и стопанинът пуска сребърна пара. Стопаните отнасяли чували с жито в църквата, за да се чете молитва на семето. На първия сеитбен ден, преди да тръгне за нивата, орачът заколва черна кокошка на ярема на воловете, а домакинята разпръсква жар пред колата, за да е червено като жар житото, закичва с цвете ярема, остена, шапката на орача. Тя носи заедно с обяда на нивата (прясна погача, гозба от кокошката, направена със зелени домати, чушки и лук, ракия за орача) и оскубаните пера от черната кокошка. Тях орачът заорава в една бразда, та да няма главня в житото.
Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят — ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.